Mar 14, 2024, 9:50 PM  

Връзка

  Poetry » Love
643 2 5


Година след година търсих звездите в небето

и със всяка една от тях си разговарях за дълго.

И днес, отново виждам рисунките в облаците

и тук и сега се ровя пак в цветовете на дъгата.

 

Година след година сърцето си успявах да опазя,

докато се появи този някой на когото да го доверя.

Година след година доближаваха се до моя край,

но само ти стигна моето начало и се предадох.

 

И не се познавахме добре в онзи първи момент,

но след време беше сякаш се познаваме отдавна.

Дъхът ти в моя дъх, познаваха се те отпреди,

и тогава във вените си твоето име аз открих.

 

И днес в очите си те виждам, и се виждам в тях,

така както се видяхме първия и всеки следващ път.

И дали това е любовта, която пробива небесата? –

Не знам. Знам само че те обичам така и на земята.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...