14.03.2024 г., 21:50  

Връзка

671 2 5


Година след година търсих звездите в небето

и със всяка една от тях си разговарях за дълго.

И днес, отново виждам рисунките в облаците

и тук и сега се ровя пак в цветовете на дъгата.

 

Година след година сърцето си успявах да опазя,

докато се появи този някой на когото да го доверя.

Година след година доближаваха се до моя край,

но само ти стигна моето начало и се предадох.

 

И не се познавахме добре в онзи първи момент,

но след време беше сякаш се познаваме отдавна.

Дъхът ти в моя дъх, познаваха се те отпреди,

и тогава във вените си твоето име аз открих.

 

И днес в очите си те виждам, и се виждам в тях,

така както се видяхме първия и всеки следващ път.

И дали това е любовта, която пробива небесата? –

Не знам. Знам само че те обичам така и на земята.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...