14.03.2024 г., 21:50  

Връзка

642 2 5


Година след година търсих звездите в небето

и със всяка една от тях си разговарях за дълго.

И днес, отново виждам рисунките в облаците

и тук и сега се ровя пак в цветовете на дъгата.

 

Година след година сърцето си успявах да опазя,

докато се появи този някой на когото да го доверя.

Година след година доближаваха се до моя край,

но само ти стигна моето начало и се предадох.

 

И не се познавахме добре в онзи първи момент,

но след време беше сякаш се познаваме отдавна.

Дъхът ти в моя дъх, познаваха се те отпреди,

и тогава във вените си твоето име аз открих.

 

И днес в очите си те виждам, и се виждам в тях,

така както се видяхме първия и всеки следващ път.

И дали това е любовта, която пробива небесата? –

Не знам. Знам само че те обичам така и на земята.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...