Връзка
Година след година търсих звездите в небето
и със всяка една от тях си разговарях за дълго.
И днес, отново виждам рисунките в облаците
и тук и сега се ровя пак в цветовете на дъгата.
Година след година сърцето си успявах да опазя,
докато се появи този някой на когото да го доверя.
Година след година доближаваха се до моя край,
но само ти стигна моето начало и се предадох.
И не се познавахме добре в онзи първи момент,
но след време беше сякаш се познаваме отдавна.
Дъхът ти в моя дъх, познаваха се те отпреди,
и тогава във вените си твоето име аз открих.
И днес в очите си те виждам, и се виждам в тях,
така както се видяхме първия и всеки следващ път.
И дали това е любовта, която пробива небесата? –
Не знам. Знам само че те обичам така и на земята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
