31 ene 2010, 12:40

Все някога

  Poesía » Otra
1.5K 0 15
На...


Все някога ще се родя във време,
което ме усеща като своя.
Товарът от плещите ми ще снеме,
изгубената памет във пороя.
И няма да приличам на дъга,
виновно разпиляла цветовете си,
като пътека в слънчева сълза,
подмината от вас с недоумение.
И няма да съм есенно мълчание,
извикано единствено във стихове,
ни да разделям вечерта и хляба си
с тъгата, и с преглътнатите истини.
Все някога ще се родя в началото,
преди да стане шепа прах надеждата,
преди да заприличат на предателство
компромисите с болката и грешките.
Все някога ще се родя по-силна,
по-мъдра, като утро след тревоги.
Все някога... Но днес съм уязвима
и натежала от горчиви спомени.
И се върти светът, и ми се вие свят
от смяната на полюси в човека...

Все някога ще се родя със осми цвят,
неуловим за чужда безсърдечност
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...