Все някога ще се родя във време, което ме усеща като своя. Товарът от плещите ми ще снеме, изгубената памет във пороя. И няма да приличам на дъга, виновно разпиляла цветовете си, като пътека в слънчева сълза, подмината от вас с недоумение. И няма да съм есенно мълчание, извикано единствено във стихове, ни да разделям вечерта и хляба си с тъгата, и с преглътнатите истини. Все някога ще се родя в началото, преди да стане шепа прах надеждата, преди да заприличат на предателство компромисите с болката и грешките. Все някога ще се родя по-силна, по-мъдра, като утро след тревоги. Все някога... Но днес съм уязвима и натежала от горчиви спомени. И се върти светът, и ми се вие свят от смяната на полюси в човека...
Все някога ще се родя със осми цвят, неуловим за чужда безсърдечност.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.