Jan 31, 2010, 12:40 PM

Все някога 

  Poetry » Other
1275 0 15
На...


Все някога ще се родя във време,
което ме усеща като своя.
Товарът от плещите ми ще снеме,
изгубената памет във пороя.
И няма да приличам на дъга,
виновно разпиляла цветовете си,
като пътека в слънчева сълза,
подмината от вас с недоумение.
И няма да съм есенно мълчание,
извикано единствено във стихове,
ни да разделям вечерта и хляба си
с тъгата, и с преглътнатите истини.
Все някога ще се родя в началото,
преди да стане шепа прах надеждата,
преди да заприличат на предателство
компромисите с болката и грешките.
Все някога ще се родя по-силна,
по-мъдра, като утро след тревоги.
Все някога... Но днес съм уязвима
и натежала от горчиви спомени.
И се върти светът, и ми се вие свят
от смяната на полюси в човека...

Все някога ще се родя със осми цвят,
неуловим за чужда безсърдечност
.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??