На...
Все някога ще се родя във време,
което ме усеща като своя.
Товарът от плещите ми ще снеме,
изгубената памет във пороя.
И няма да приличам на дъга,
виновно разпиляла цветовете си,
като пътека в слънчева сълза,
подмината от вас с недоумение.
И няма да съм есенно мълчание,
извикано единствено във стихове,
ни да разделям вечерта и хляба си ...