Все някога
На...
Все някога ще се родя във време,
което ме усеща като своя.
Товарът от плещите ми ще снеме,
изгубената памет във пороя.
И няма да приличам на дъга,
виновно разпиляла цветовете си,
като пътека в слънчева сълза,
подмината от вас с недоумение.
И няма да съм есенно мълчание,
извикано единствено във стихове,
ни да разделям вечерта и хляба си
с тъгата, и с преглътнатите истини.
Все някога ще се родя в началото,
преди да стане шепа прах надеждата,
преди да заприличат на предателство
компромисите с болката и грешките.
Все някога ще се родя по-силна,
по-мъдра, като утро след тревоги.
Все някога... Но днес съм уязвима
и натежала от горчиви спомени.
И се върти светът, и ми се вие свят
от смяната на полюси в човека...
Все някога ще се родя със осми цвят,
неуловим за чужда безсърдечност.
Все някога ще се родя във време,
което ме усеща като своя.
Товарът от плещите ми ще снеме,
изгубената памет във пороя.
И няма да приличам на дъга,
виновно разпиляла цветовете си,
като пътека в слънчева сълза,
подмината от вас с недоумение.
И няма да съм есенно мълчание,
извикано единствено във стихове,
ни да разделям вечерта и хляба си
с тъгата, и с преглътнатите истини.
Все някога ще се родя в началото,
преди да стане шепа прах надеждата,
преди да заприличат на предателство
компромисите с болката и грешките.
Все някога ще се родя по-силна,
по-мъдра, като утро след тревоги.
Все някога... Но днес съм уязвима
и натежала от горчиви спомени.
И се върти светът, и ми се вие свят
от смяната на полюси в човека...
Все някога ще се родя със осми цвят,
неуловим за чужда безсърдечност.
© Бистра Малинова All rights reserved.
