23 jun 2017, 10:15

Все някога 

  Poesía » Otra
753 1 6

Все някога ще спре да ме боли,

все някога, но, мамо, дотогава -

пак ще сънувам белите коси,

допрял с чело десницата корава…

 

Животът следва своя кръговрат

и ден след ден, измина се година,

откакто се сбогува с този свят

и твоят дух в отвъдното премина.

 

Но сигурен съм, даже и от там,

не спираш ти да се тревожиш

и с майчината си любов и плам,

като звезда по пътя ти ме водиш!

 

Все някога ще спре да ме боли -

приеме ли ме смъртния ми одър,

тогава ще се срещнем с теб нали,

там някъде из хоризонта модър.

 

 

На 24.06.2017 се навършва една година откакто МАМА си отиде…

 

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??