Jun 23, 2017, 10:15 AM

Все някога

  Poetry » Other
1.3K 1 6

Все някога ще спре да ме боли,

все някога, но, мамо, дотогава -

пак ще сънувам белите коси,

допрял с чело десницата корава…

 

Животът следва своя кръговрат

и ден след ден, измина се година,

откакто се сбогува с този свят

и твоят дух в отвъдното премина.

 

Но сигурен съм, даже и от там,

не спираш ти да се тревожиш

и с майчината си любов и плам,

като звезда по пътя ти ме водиш!

 

Все някога ще спре да ме боли -

приеме ли ме смъртния ми одър,

тогава ще се срещнем с теб нали,

там някъде из хоризонта модър.

 

 

На 24.06.2017 се навършва една година откакто МАМА си отиде…

 

 

Любомир Попов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...