Все някога
Все някога ще спре да ме боли,
все някога, но, мамо, дотогава -
пак ще сънувам белите коси,
допрял с чело десницата корава…
Животът следва своя кръговрат
и ден след ден, измина се година,
откакто се сбогува с този свят
и твоят дух в отвъдното премина.
Но сигурен съм, даже и от там,
не спираш ти да се тревожиш
и с майчината си любов и плам,
като звезда по пътя ти ме водиш!
Все някога ще спре да ме боли -
приеме ли ме смъртния ми одър,
тогава ще се срещнем с теб нали,
там някъде из хоризонта модър.
На 24.06.2017 се навършва една година откакто МАМА си отиде…
Любомир Попов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Попов Все права защищены
