Все някога

Все някога ще те забравя -

роди се стих и отлетя,

сама останала на гарата

прегърнах своята душа.

Замръзна вън капчука смешен,

замръзва даже и нощта,

защо намразихме си грешките,

преглътнахме и любовта?

 Все някога ще си причина,

дори когато си вина,

не ме оставяй недолюбена,

защото в теб ще се вклиня.

 Ще пусна корени дълбоко,

ще ме желаеш като грях

и ще ти бъда като спомен,

за да остана в песента.