Dec 18, 2013, 10:47 PM

Все някога 

  Poetry » Love
544 1 0

  

Все някога ще те забравя -

роди се стих и отлетя,

сама останала на гарата

прегърнах своята душа.

  

Замръзна вън капчука смешен,

замръзва даже и нощта,

защо намразихме си грешките,

преглътнахме и любовта?

 

 Все някога ще си причина,

дори когато си вина,

не ме оставяй недолюбена,

защото в теб ще се вклиня.

 

 Ще пусна корени дълбоко,

ще ме желаеш като грях

и ще ти бъда като спомен,

за да остана в песента.

 

 

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??