Все някога
732
1
0
Все някога ще те забравя -
роди се стих и отлетя,
сама останала на гарата
прегърнах своята душа.
Замръзна вън капчука смешен,
замръзва даже и нощта,
защо намразихме си грешките,
преглътнахме и любовта?
Все някога ще си причина,
дори когато си вина,
не ме оставяй недолюбена,
защото в теб ще се вклиня.
Ще пусна корени дълбоко,
ще ме желаеш като грях
и ще ти бъда като спомен,
за да остана в песента.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Великова Все права защищены
