18.12.2013 г., 22:47

Все някога

726 1 0

  

Все някога ще те забравя -

роди се стих и отлетя,

сама останала на гарата

прегърнах своята душа.

  

Замръзна вън капчука смешен,

замръзва даже и нощта,

защо намразихме си грешките,

преглътнахме и любовта?

 

 Все някога ще си причина,

дори когато си вина,

не ме оставяй недолюбена,

защото в теб ще се вклиня.

 

 Ще пусна корени дълбоко,

ще ме желаеш като грях

и ще ти бъда като спомен,

за да остана в песента.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...