yotovava (Валентина Йотова)
2628 22178
17 abr 2009, 7:21

Все някога... 

  Poesía » De amor
631 0 4

Все някога…

Ще я срещнеш
в някоя кръчма накрая
и на глътки душата ти тя ще изпие,
в пепелника от фасове няма
за ревност място да стигне.
Ще си казваш, Господи, тя е
толкова, толкова хубава.
Всяка клетка от нея сияе
и в кръвта ти влива безумие
този поглед, в който разтапят се
на кроткия ангел крилете,
и дъхът на бадеми и праскови
се засуква под твоята дреха.
Усетил внезапно мравучкане
по гърдите в задушната стая,
ще преглъщаш на залъци сухото
невнимание от страна на жената,
дето в кръчмата просто е влязла,
а ти стърчиш непотребен
зад прашна кашпа и си знаеш,
тя всъщност не е за тебе.
Не сънувай очите ù дълго,
да се върне дори не очаквай.
Но разбираш как гледа от ъгъла
някой, който за нея е плакал…


16.04.2009

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??