28 may 2011, 10:45  

Все още

  Poesía
598 0 0

Когато се събудя, ти не си до мен,

още усещам мириса на тялото ти

по моята възглавница. Все още 

уханието на Шанел се носи из 

стаята, още чувам гласа ти, все 

още помня нежните ти целувки,

още помня как двамата с теб се 

любихме на тъмно. Аз знаех, че

няма защо да се страхувам, защото

знам, че ти си до мен, знам, че ще

ме пазиш, знам и че ще ме любиш,

страстно, че винаги ще си до мен.

Но когато се събудих, теб вeче те 

нямаше. Още усещам мириса на

нежното ти тяло.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...