28 мая 2011 г., 10:45  

Все още

599 0 0

Когато се събудя, ти не си до мен,

още усещам мириса на тялото ти

по моята възглавница. Все още 

уханието на Шанел се носи из 

стаята, още чувам гласа ти, все 

още помня нежните ти целувки,

още помня как двамата с теб се 

любихме на тъмно. Аз знаех, че

няма защо да се страхувам, защото

знам, че ти си до мен, знам, че ще

ме пазиш, знам и че ще ме любиш,

страстно, че винаги ще си до мен.

Но когато се събудих, теб вeче те 

нямаше. Още усещам мириса на

нежното ти тяло.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...