diesto (Данаил Антонов)
1039 617
6 nov 2019, 21:32

Все още годен за любов... 

  Poesía » De amor, Filosófica
473 2 4

Щом стигна мойта орисия, 
(във ранно утро, убеден съм), 
в която три пъти камбана бие,
да знаеш, че засъних сън... 
Мъглите ще затиснат въздуха. 
Ще бъде най-умиращата есен, 
когато за живот ще бъде късно 
и твърде рано за църковни песни. 
Но нека пее ми Свещеника! 
Дано плачът ви заглуши със глас! 
Удобен бях да бъда грешник. 
За никой, нечия любов и страст... 
Не ме сочете с пръсти приживе! 
Не ме одумвайте за жертвеник. 
Без риза - гол, заради ближния, 
живях до пълна непотребност... 
А ти не идвай, за да ме изпращаш! 
Не бързай! (Другият ноември.) 
И тази есен ще броя листата, 
а догодина ще застилат мене... 
Обичай ми поне смъртта! 
Ти, жив не щя да ме обичаш. 
Ела, когато във пръстта, 
ще бъда твойи много ничий... 

Сега съм тук. И дишам още. 
(Във вид все още годен за любов.) 
Не искам дните ти, а само нощите. 
За вечен мрак не съм готов... 

 

Danny Diester 
(Стихопат.)

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??