Все още годен за любов...
Щом стигна мойта орисия,
(във ранно утро, убеден съм),
в която три пъти камбана бие,
да знаеш, че засъних сън...
Мъглите ще затиснат въздуха.
Ще бъде най-умиращата есен,
когато за живот ще бъде късно
и твърде рано за църковни песни.
Но нека пее ми Свещеника!
Дано плачът ви заглуши със глас!
Удобен бях да бъда грешник.
За никой, нечия любов и страст...
Не ме сочете с пръсти приживе!
Не ме одумвайте за жертвеник.
Без риза - гол, заради ближния,
живях до пълна непотребност...
А ти не идвай, за да ме изпращаш!
Не бързай! (Другият ноември.)
И тази есен ще броя листата,
а догодина ще застилат мене...
Обичай ми поне смъртта!
Ти, жив не щя да ме обичаш.
Ела, когато във пръстта,
ще бъда твойи много ничий...
Сега съм тук. И дишам още.
(Във вид все още годен за любов.)
Не искам дните ти, а само нощите.
За вечен мрак не съм готов...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
