19 oct 2006, 16:30

Все по-далече, далече

  Poesía
1K 0 7
В двумерната земна проекция
окръжност са сфера, спирала,
щом тръгнеш обаче в дисекция
нагоре, надолу, раздяла
най-често се случва накрая,
и скиташ изгубен в безкрая
на някакво лудо безвремие,
частица от космоса, бременен
с триумфа на хаоса вечен,
все по-далече, далече...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Срещи и раздели.... това е животът...
    Поздрави за стиха
  • Чета го вече няколко пъти, много нестандартно...Интересно, като погледнато извън всякакво време, пространство и емоции...
  • Безкрайност ...

    Поздрав и усмивка.
  • Може би до първата позната пресечна точка Извини ме за волната реплика. Поздрав!
  • В двуизмерната земна протекция
    въртя се,въртя до безкрая.
    Като частица,изгубена в космоса
    аз полетях и...май още витая!

    Поздрави,Весан!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...