Oct 19, 2006, 4:30 PM
Все по-далече, далече
В двумерната земна проекция
окръжност са сфера, спирала,
щом тръгнеш обаче в дисекция
нагоре, надолу, раздяла
най-често се случва накрая,
и скиташ изгубен в безкрая
на някакво лудо безвремие,
частица от космоса, бременен
с триумфа на хаоса вечен,
все по-далече, далече...
окръжност са сфера, спирала,
щом тръгнеш обаче в дисекция
нагоре, надолу, раздяла
най-често се случва накрая,
и скиташ изгубен в безкрая
на някакво лудо безвремие,
частица от космоса, бременен
с триумфа на хаоса вечен,
все по-далече, далече...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чета го вече няколко пъти, много нестандартно...Интересно, като погледнато извън всякакво време, пространство и емоции...
-
Безкрайност ...
Поздрав и усмивка. -
Може би до първата позната пресечна точка
Извини ме за волната реплика. Поздрав! -
В двуизмерната земна протекция
въртя се,въртя до безкрая.
Като частица,изгубена в космоса
аз полетях и...май още витая!
Поздрави,Весан! -
И аз се изгубих малко
-
Лелеее......
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави за стиха