19 окт. 2006 г., 16:30

Все по-далече, далече

Поэзия

1K 0 7

В двумерната земна проекция
окръжност са сфера, спирала,
щом тръгнеш обаче в дисекция
нагоре, надолу, раздяла
най-често се случва накрая,
и скиташ изгубен в безкрая
на някакво лудо безвремие,
частица от космоса, бременен
с триумфа на хаоса вечен,
все по-далече, далече...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

desi_em (Десислава Димитрова)

Срещи и раздели.... това е животът...
Поздрави за стиха

2006-11-02T00:12:10+02:00
didislava (Дидислава)

Чета го вече няколко пъти, много нестандартно...Интересно, като погледнато извън всякакво време, пространство и емоции...

2006-10-21T08:04:08+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Безкрайност ...

Поздрав и усмивка.

2006-10-20T23:15:36+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Може би до първата позната пресечна точка Извини ме за волната реплика. Поздрав!

2006-10-20T01:43:25+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

В двуизмерната земна протекция
въртя се,въртя до безкрая.
Като частица,изгубена в космоса
аз полетях и...май още витая!

Поздрави,Весан!

2006-10-20T01:12:13+03:00