Все по-малко останаха старите
със набръчкани, сухи лица.
Посивяват без тях тротоарите
и изгряват студени слънца.
А довчера в тополи и в кестени
песни пееха денем скорци
и в лицата на хората - весели -
се усмихваха топли звезди.
Беше хубава пролет, разцъфнала.
Беше лято с вълшебна река.
И съдбата - от обич набъбнала -
беше нашата светла съдба. ...