Все по-малко останаха старите

22.10.2024 г., 12:31 ч.

Поезия » Философска

150 2 3

със набръчкани, сухи лица.

Посивяват без тях тротоарите

и изгряват студени слънца.

А довчера в тополи и в кестени

песни пееха денем скорци

и в лицата на хората - весели -

се усмихваха топли звезди.

Беше хубава пролет, разцъфнала.

Беше лято с вълшебна река.

И съдбата - от обич набъбнала -

беше нашата светла съдба.

Но се губят и чезнат сред нищото

вече тихите бели лета.

Само спомени - ето ги, вижте ги,

още махат връз птичи крила.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.