Все по-малко останаха старите
Все по-малко останаха старите
със набръчкани, сухи лица.
Посивяват без тях тротоарите
и изгряват студени слънца.
А довчера в тополи и в кестени
песни пееха денем скорци
и в лицата на хората - весели -
се усмихваха топли звезди.
Беше хубава пролет, разцъфнала.
Беше лято с вълшебна река.
И съдбата - от обич набъбнала -
беше нашата светла съдба.
Но се губят и чезнат сред нищото
вече тихите бели лета.
Само спомени - ето ги, вижте ги,
още махат връз птичи крила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
