Все повече...

26 jul 2014, 15:14

Poesía » Otra

341 0 2

Все повече се деформираме.

И все по-малко се познаваме.

Принудени сме да избираме -

позорна бедност или плява

от хиляди ненужни думи,

които никого не хранят.

Враждебна скита помежду ни

една ненавист, твърде ранна.

Най-подличко в гърба се стреляме.

Заливаме се с кал словесна.

Въртим се нощем във постелите,

не спим - все гузни и безчестни.

Присмиваме се на глупаците -

те непрестанно гонят вятъра.

Не ни харесват и юнаците,

надвили някак си ламята.

Но вечер тихо и умислено

във тъжното небе се взираме

и неоткрили свойта истина,

като звезди без път умираме.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2014-07-26T20:33:37+03:00

Много си права,за съжаление....!
Katriona (Кети Рашева)

2014-07-26T18:00:34+03:00

Аплодисменти!