Все повече...
Все повече се деформираме.
И все по-малко се познаваме.
Принудени сме да избираме -
позорна бедност или плява
от хиляди ненужни думи,
които никого не хранят.
Враждебна скита помежду ни
една ненавист, твърде ранна.
Най-подличко в гърба се стреляме.
Заливаме се с кал словесна.
Въртим се нощем във постелите,
не спим - все гузни и безчестни.
Присмиваме се на глупаците -
те непрестанно гонят вятъра.
Не ни харесват и юнаците,
надвили някак си ламята.
Но вечер тихо и умислено
във тъжното небе се взираме
и неоткрили свойта истина,
като звезди без път умираме.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
