Jul 26, 2014, 3:14 PM

Все повече...

  Poetry » Other
531 0 2

Все повече се деформираме.

И все по-малко се познаваме.

Принудени сме да избираме -

позорна бедност или плява

 

от хиляди ненужни думи,

които никого не хранят.

Враждебна скита помежду ни

една ненавист, твърде ранна.

 

Най-подличко в гърба се стреляме.

Заливаме се с кал словесна.

Въртим се нощем във постелите,

не спим - все гузни и безчестни.

 

Присмиваме се на глупаците -

те непрестанно гонят вятъра.

Не ни харесват и юнаците,

надвили някак си ламята.

 

Но вечер тихо и умислено

във тъжното небе се взираме

и неоткрили свойта истина,

като звезди без път умираме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...