15 abr 2008, 22:58

Все така ...

  Poesía
619 0 2

Очите ти ме топлят като слънце.

Блясъкът им в мене свети нощем.

Пръстите ти като струни

 свирят нежен блус в душата.

Сърцето ми, останало без пулс,

от ритъма на твоето подскача.

 Усмивката на твоето лице

събужда всичките ми грехове.

 Желания извират в мене страстни.

Притихнала в твоите обятия,

все повече сънят ми бяга,

 в легло от рози ме полагаш

и взимаш си назаем красота.

Политам аз с онази свобода

от тебе взета на разсъмване.

Искам да те виждам все така - 

щастлив от допира на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...