Apr 15, 2008, 10:58 PM

Все така ...

  Poetry
614 0 2

Очите ти ме топлят като слънце.

Блясъкът им в мене свети нощем.

Пръстите ти като струни

 свирят нежен блус в душата.

Сърцето ми, останало без пулс,

от ритъма на твоето подскача.

 Усмивката на твоето лице

събужда всичките ми грехове.

 Желания извират в мене страстни.

Притихнала в твоите обятия,

все повече сънят ми бяга,

 в легло от рози ме полагаш

и взимаш си назаем красота.

Политам аз с онази свобода

от тебе взета на разсъмване.

Искам да те виждам все така - 

щастлив от допира на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...