28 jun 2016, 7:45

Все така

  Poesía » Otra
945 0 8

Все така си се ражда денят.

Вечер грохнал от старост умира.

Все така аз преда самота

и тъка усмирителни  ризи.

 

Все така си се влюбват във мен

смели планове в свойте посоки,

щом огромният срутил се бент

скри душица под кривия нокът.

 

Все така се придвижвам напред.

(Как ми писна ужасно тангото!)

Все така бръсне вятър студен

и на своя език ми ломоти.

 

Все така. Все така. Все така.

Нищо ново под слънцето няма

и е ясно за всички това,

че трамплинът е дъно на яма.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...