28 jun 2016, 7:45

Все така

  Poesía » Otra
954 0 8

Все така си се ражда денят.

Вечер грохнал от старост умира.

Все така аз преда самота

и тъка усмирителни  ризи.

 

Все така си се влюбват във мен

смели планове в свойте посоки,

щом огромният срутил се бент

скри душица под кривия нокът.

 

Все така се придвижвам напред.

(Как ми писна ужасно тангото!)

Все така бръсне вятър студен

и на своя език ми ломоти.

 

Все така. Все така. Все така.

Нищо ново под слънцето няма

и е ясно за всички това,

че трамплинът е дъно на яма.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...