Jun 28, 2016, 7:45 AM

Все така

  Poetry » Other
951 0 8

Все така си се ражда денят.

Вечер грохнал от старост умира.

Все така аз преда самота

и тъка усмирителни  ризи.

 

Все така си се влюбват във мен

смели планове в свойте посоки,

щом огромният срутил се бент

скри душица под кривия нокът.

 

Все така се придвижвам напред.

(Как ми писна ужасно тангото!)

Все така бръсне вятър студен

и на своя език ми ломоти.

 

Все така. Все така. Все така.

Нищо ново под слънцето няма

и е ясно за всички това,

че трамплинът е дъно на яма.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...