Jun 28, 2016, 7:45 AM

Все така 

  Poetry » Other
524 0 8

Все така си се ражда денят.

Вечер грохнал от старост умира.

Все така аз преда самота

и тъка усмирителни  ризи.

 

Все така си се влюбват във мен

смели планове в свойте посоки,

щом огромният срутил се бент

скри душица под кривия нокът.

 

Все така се придвижвам напред.

(Как ми писна ужасно тангото!)

Все така бръсне вятър студен

и на своя език ми ломоти.

 

Все така. Все така. Все така.

Нищо ново под слънцето няма

и е ясно за всички това,

че трамплинът е дъно на яма.

 

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??