Все те диря, любов
Аз не зная, защо ли все диря
твойте шепотни длани да сгуша,
и безмълвна от обич, да вдишам
въздух, който без теб не ми стига.
Глътка обич, до безкрай неразделна
с многоатомни йони в електричен заряд,
тъй те вдишвам, любов полимерна,
и по-ценна дори си от диамант.
Но ти чезнеш, излиняла във делника.
Суховеят пилее следите ти.
А дъждът, този дъжд все не идва
да накваси прежадняла душата ми.
Нощем скитам в дъбрави, да търся
твоя смях, твойто нежно докосване.
Денем пясък пустинен съм аз
и сънувам отново обичане.
Вятър грабне ли с шепи от мен,
ме разнася из тучни земи,
и тогава във сън укротен
с мен сънува със мойте очи.
Затова все те диря, любов.
Ветровея нахалост със вятъра,
но си мисля, че в теб някой ден
ще разперя отново крилата...
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хареса ми!Но защо използвате глагола "диря"?Доста е архаичен и с нищо не допринася
-
"Но ти чезнеш, излиняла във делника.
Суховеят пилее следите ти.
А дъждът, този дъжд все не идва "
Ще дойде изведнъж. И хоризонтът
ще заприлича на разплакано хлапе.
Ще разменят местата ден и нощем
ще бъбри тишината, мрак ще грей...
-
Порив е стихът ти, Джейни!
-
Като приказка... Поздрав, Евгения!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
batstefko1 (Ст ): - незнам
Доче, като вълшебство ми звучи "ще бъбри тишината, мрак ще грей..." - какво ни пречи, да повярваме във чудесата, тях ги има!