Все те диря, любов
Аз не зная, защо ли все диря
твойте шепотни длани да сгуша,
и безмълвна от обич, да вдишам
въздух, който без теб не ми стига.
Глътка обич, до безкрай неразделна
с многоатомни йони в електричен заряд,
тъй те вдишвам, любов полимерна,
и по-ценна дори си от диамант.
Но ти чезнеш, излиняла във делника.
Суховеят пилее следите ти.
А дъждът, този дъжд все не идва
да накваси прежадняла душата ми.
Нощем скитам в дъбрави, да търся
твоя смях, твойто нежно докосване.
Денем пясък пустинен съм аз
и сънувам отново обичане.
Вятър грабне ли с шепи от мен,
ме разнася из тучни земи,
и тогава във сън укротен
с мен сънува със мойте очи.
Затова все те диря, любов.
Ветровея нахалост със вятъра,
но си мисля, че в теб някой ден
ще разперя отново крилата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
, може би търся е правилно!
