6 jul 2010, 13:07

Всецел

  Poesía
427 0 0
Ярка, дивна светлина разпръсва всеки цвят.  Сенки, шум от кораб, порещ морските вълни. Властрирано потракване на златни прибори. Нощта класическа. Звездите острят мисълта. Препуска тя, скача с делфините пред кораба. До пълното разгъване и вплитане с всичкото. Ярка, дивна светлина подрежда всеки свят.  Смирение безтрепетно, с очите на Смъртта,  с блаженото сияние на всетворящия  Живот, в две ръце, в новите нозе, в очи и две сърца. В синтезираща всецел топлината ни обгръща. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ийвън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...