Всецел

Andoryan (Ийвън)
3 0

6 июл. 2010 г., 13:07

Поэзия

323 0 0

Ярка, дивна светлина разпръсва всеки цвят.

Сенки, шум от кораб, порещ морските вълни.

Властрирано потракване на златни прибори.

Нощта класическа. Звездите острят мисълта.

Препуска тя, скача с делфините пред кораба.

До пълното разгъване и вплитане с всичкото.

Ярка, дивна светлина подрежда всеки свят.

Смирение безтрепетно, с очите на Смъртта,

с блаженото сияние на всетворящия Живот,

в две ръце, в новите нозе, в очи и две сърца.

В синтезираща всецел топлината ни обгръща.