6.07.2010 г., 13:07

Всецел

429 0 0
Ярка, дивна светлина разпръсва всеки цвят.  Сенки, шум от кораб, порещ морските вълни. Властрирано потракване на златни прибори. Нощта класическа. Звездите острят мисълта. Препуска тя, скача с делфините пред кораба. До пълното разгъване и вплитане с всичкото. Ярка, дивна светлина подрежда всеки свят.  Смирение безтрепетно, с очите на Смъртта,  с блаженото сияние на всетворящия  Живот, в две ръце, в новите нозе, в очи и две сърца. В синтезираща всецел топлината ни обгръща. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ийвън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...