20 sept 2008, 19:57

Всеки път

1.4K 0 2
 

Всеки път се опитвам да се приближа

повече до теб,

но сякаш ти се отдалечаваш.

Всеки път се опитвам да летя с моите криле,

но сякаш падам.

Всеки път се опитвам да се превърна в нещо,

което да обикнеш, но не става.

Всеки път се опитвам да бъда себе си,

но винаги те гледам от съседната морава...

Не зная вече какво да правя,

затова те оставям тук,

в тази пустота.

Защото някой ден ще се протегнеш и ще искаш да вървя,

но аз ще започвам да се отдалечавам

и ще видиш какво ми е сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...