Всеки път се опитвам да се приближа
повече до теб,
но сякаш ти се отдалечаваш.
Всеки път се опитвам да летя с моите криле,
но сякаш падам.
Всеки път се опитвам да се превърна в нещо,
което да обикнеш, но не става.
Всеки път се опитвам да бъда себе си,
но винаги те гледам от съседната морава...
Не зная вече какво да правя,
затова те оставям тук,
в тази пустота.
Защото някой ден ще се протегнеш и ще искаш да вървя,
но аз ще започвам да се отдалечавам
и ще видиш какво ми е сега.
© Кристина Йорданова All rights reserved.