20 сент. 2008 г., 19:57

Всеки път

1.4K 0 2
 

Всеки път се опитвам да се приближа

повече до теб,

но сякаш ти се отдалечаваш.

Всеки път се опитвам да летя с моите криле,

но сякаш падам.

Всеки път се опитвам да се превърна в нещо,

което да обикнеш, но не става.

Всеки път се опитвам да бъда себе си,

но винаги те гледам от съседната морава...

Не зная вече какво да правя,

затова те оставям тук,

в тази пустота.

Защото някой ден ще се протегнеш и ще искаш да вървя,

но аз ще започвам да се отдалечавам

и ще видиш какво ми е сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...