20 сент. 2008 г., 19:57

Всеки път

1.4K 0 2
 

Всеки път се опитвам да се приближа

повече до теб,

но сякаш ти се отдалечаваш.

Всеки път се опитвам да летя с моите криле,

но сякаш падам.

Всеки път се опитвам да се превърна в нещо,

което да обикнеш, но не става.

Всеки път се опитвам да бъда себе си,

но винаги те гледам от съседната морава...

Не зная вече какво да правя,

затова те оставям тук,

в тази пустота.

Защото някой ден ще се протегнеш и ще искаш да вървя,

но аз ще започвам да се отдалечавам

и ще видиш какво ми е сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...