20 сент. 2008 г., 19:57

Всеки път

1.4K 0 2
 

Всеки път се опитвам да се приближа

повече до теб,

но сякаш ти се отдалечаваш.

Всеки път се опитвам да летя с моите криле,

но сякаш падам.

Всеки път се опитвам да се превърна в нещо,

което да обикнеш, но не става.

Всеки път се опитвам да бъда себе си,

но винаги те гледам от съседната морава...

Не зная вече какво да правя,

затова те оставям тук,

в тази пустота.

Защото някой ден ще се протегнеш и ще искаш да вървя,

но аз ще започвам да се отдалечавам

и ще видиш какво ми е сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...