Всеки път...
Пресичаха се сънища и време,
надежди и тревоги в моя свят.
Намирах се, без себе си да взема,
където исках да открия бряг.
И всеки път започвах отначало
в буквара на живота да чета
с(ъс) мисълта, че нещо съм разбрала,
но то не ме издига над прахта.
Разсипвах насъбраната опора
подобно мисли от разкъсана мечта...
А се напивах от усмивките на хора,
с които се познаваме едва!!!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados
