Пресичаха се сънища и време,
надежди и тревоги в моя свят.
Намирах се, без себе си да взема,
където исках да открия бряг.
И всеки път започвах отначало
в буквара на живота да чета
с(ъс) мисълта, че нещо съм разбрала,
но то не ме издига над прахта.
Разсипвах насъбраната опора
подобно мисли от разкъсана мечта...
А се напивах от усмивките на хора,
с които се познаваме едва!!!...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
