Всеки път...
Пресичаха се сънища и време,
надежди и тревоги в моя свят.
Намирах се, без себе си да взема,
където исках да открия бряг.
И всеки път започвах отначало
в буквара на живота да чета
с(ъс) мисълта, че нещо съм разбрала,
но то не ме издига над прахта.
Разсипвах насъбраната опора
подобно мисли от разкъсана мечта...
А се напивах от усмивките на хора,
с които се познаваме едва!!!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
