28.01.2008 г., 17:22 ч.

Всеки път... 

  Поезия
675 0 8
Пресичаха се сънища и време,
надежди и тревоги в моя свят.
Намирах се, без себе си да взема,
където исках да открия бряг.
И всеки път започвах отначало
в буквара на живота да чета
с(ъс) мисълта, че нещо съм разбрала,
но то не ме издига над прахта.
Разсипвах насъбраната опора
подобно мисли от разкъсана мечта...
А се напивах от усмивките на хора,
с които се познаваме едва!!!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??