Вселена

11 ene 2007, 12:28

Poesía

989 0 3

Ти беше винаги център

в нашата малка вселена.

Аз в периферията някъде,

ще се чувствах до край отчуждена.

Ти беше дървото разумно,

вкоренено дълбоко в земята.

Аз водата, която се плиска

и измива праха от стъклата.

Когато оттатък се срещнем -

сигурно не ще се познаем.

Душите ни бяха различни

и не се сляха до края.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.