савана (Станка Парушева)
6 3
Jan 11, 2007, 12:28 PM

Вселена 

  Poetry
1075 0 3
Ти беше винаги център
в нашата малка вселена.
Аз в периферията някъде,
ще се чувствах до край отчуждена.
Ти беше дървото разумно,
вкоренено дълбоко в земята.
Аз водата, която се плиска
и измива праха от стъклата.
Когато оттатък се срещнем -
сигурно не ще се познаем.
Душите ни бяха различни
и не се сляха до края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станка Парушева All rights reserved.

Random works
: ??:??