Jan 11, 2007, 12:28 PM

Вселена 

  Poetry
988 0 3

Ти  беше винаги център

в нашата малка вселена.

Аз  в периферията някъде,

ще се чувствах до край отчуждена. 

 

Ти  беше  дървото разумно,

вкоренено дълбоко в земята.

Аз водата, която се плиска

и измива праха от стъклата.

 

Когато оттатък се срещнем -

сигурно не ще се познаем.

Душите ни бяха  различни

и не се сляха до края.

© Станка Парушева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??