Вселена

11.01.2007 г., 12:28 ч.

Поезия

886 0 3

Ти беше винаги център

в нашата малка вселена.

Аз в периферията някъде,

ще се чувствах до край отчуждена.

Ти беше дървото разумно,

вкоренено дълбоко в земята.

Аз водата, която се плиска

и измива праха от стъклата.

Когато оттатък се срещнем -

сигурно не ще се познаем.

Душите ни бяха различни

и не се сляха до края.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.