nellnokia (Нели Господинова)
10 225

30 jun 2009, 0:13

... (вселена)

Poesía

769 1 14

Колко малко си, мое небе -

звездно късче космична вселена.

Като малко сърце на дете

ту се смееш, ту плачеш ранено.

Град и дъжд наваляваш през смях

между пръстите - шепи несбрани -

огледало, в което видях

коленете си прашни и в рани.

Моят остров сред бурно море.

Моят пристан сега и от лани.

Ту спокойно и синьо небе,

ту с платна от тайфуни съдрани.

Няма как да ти сложа стени.

Няма как да издигна огради.

Мое синьо, безоблачно ти,

мои страшни и сиви парцали.

Днес разпадаш се сякаш без глас,

мое звездно начало - безветрие!

Вцепенено от облачен страх,

разпиляно от чуждо пришествие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nellnokia (Нели Господинова)

female_sg (Бо Митева)
антагонизмът в ежедневието, в най- чистото и най-скъпото не може да ни отмине... всяка нежност е по-нежна след тайфун и всеки тайфун намира нежността, за да я разруши....Но колко е хубаво да имаш свое небе.. свое тайно местенце за мечти , тайфуни и нежности...

2009-07-18T13:04:50+03:00
female_sg (Боряна)

"безветрие!"
Бях писала за "живот в безветрие"
май ще го пусна скоро пак,ако не драсна друго.
Хареса ми, много, наистина, трогна ме
съчетаването на нежност с думата "тайфуни";
уникално усещане.

2009-07-18T12:48:14+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

maistora (Красимир Тенев) ..а всъщност кому е н нужно, да разрушава, за да е щастлив..

2009-07-18T12:36:17+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Трудно да се опази това малко "зведно късче" от нашественици.
Поздрав!

2009-07-05T15:01:40+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Красотата на нашето малко късче небе, всъщност е нашата лична красота, тази която сме създали на своя собствен спасителен остров. Това е нашата малка вселена , благодарение на която сме уверени и истински...

2009-07-03T20:40:31+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0