nellnokia (Нели Господинова) nellnokia (Нели Господинова)
10 225
Jun 30, 2009, 12:13 AM

... (вселена)

  Poetry
767 1 14

 

Колко малко си, мое небе -

звездно късче космична вселена.

Като малко сърце на дете

ту се смееш, ту плачеш ранено.

Град и дъжд  наваляваш през смях

между пръстите - шепи несбрани -

огледало, в което видях

коленете си прашни и в рани.

Моят остров сред бурно море.

Моят пристан сега и от лани.

Ту спокойно и синьо небе,

ту  с платна от тайфуни съдрани.

Няма как да ти сложа стени.

Няма как да издигна огради.

 Мое синьо, безоблачно  ти,

мои страшни и сиви парцали.

Днес разпадаш се сякаш без глас,

мое звездно начало -  безветрие!

Вцепенено от облачен страх,

разпиляно от чуждо пришествие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    female_sg (Бо Митева)
    антагонизмът в ежедневието, в най- чистото и най-скъпото не може да ни отмине... всяка нежност е по-нежна след тайфун и всеки тайфун намира нежността, за да я разруши....Но колко е хубаво да имаш свое небе.. свое тайно местенце за мечти , тайфуни и нежности...
  • female_sg (Боряна)
    female_sg (Боряна)
    "безветрие!"
    Бях писала за "живот в безветрие"
    май ще го пусна скоро пак,ако не драсна друго.
    Хареса ми, много, наистина, трогна ме
    съчетаването на нежност с думата "тайфуни";
    уникално усещане.
  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    maistora (Красимир Тенев) ..а всъщност кому е н нужно, да разрушава, за да е щастлив..
  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Трудно да се опази това малко "зведно късче" от нашественици.
    Поздрав!
  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    Красотата на нашето малко късче небе, всъщност е нашата лична красота, тази която сме създали на своя собствен спасителен остров. Това е нашата малка вселена , благодарение на която сме уверени и истински...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0