... (вселена)

Поэзия

770 1 14

Колко малко си, мое небе -

звездно късче космична вселена.

Като малко сърце на дете

ту се смееш, ту плачеш ранено.

Град и дъжд наваляваш през смях

между пръстите - шепи несбрани -

огледало, в което видях

коленете си прашни и в рани.

Моят остров сред бурно море.

Моят пристан сега и от лани.

Ту спокойно и синьо небе,

ту с платна от тайфуни съдрани.

Няма как да ти сложа стени.

Няма как да издигна огради.

Мое синьо, безоблачно ти,

мои страшни и сиви парцали.

Днес разпадаш се сякаш без глас,

мое звездно начало - безветрие!

Вцепенено от облачен страх,

разпиляно от чуждо пришествие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nellnokia (Нели Господинова)

female_sg (Бо Митева)
антагонизмът в ежедневието, в най- чистото и най-скъпото не може да ни отмине... всяка нежност е по-нежна след тайфун и всеки тайфун намира нежността, за да я разруши....Но колко е хубаво да имаш свое небе.. свое тайно местенце за мечти , тайфуни и нежности...

2009-07-18T13:04:50+03:00
female_sg (Боряна)

"безветрие!"
Бях писала за "живот в безветрие"
май ще го пусна скоро пак,ако не драсна друго.
Хареса ми, много, наистина, трогна ме
съчетаването на нежност с думата "тайфуни";
уникално усещане.

2009-07-18T12:48:14+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

maistora (Красимир Тенев) ..а всъщност кому е н нужно, да разрушава, за да е щастлив..

2009-07-18T12:36:17+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Трудно да се опази това малко "зведно късче" от нашественици.
Поздрав!

2009-07-05T15:01:40+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Красотата на нашето малко късче небе, всъщност е нашата лична красота, тази която сме създали на своя собствен спасителен остров. Това е нашата малка вселена , благодарение на която сме уверени и истински...

2009-07-03T20:40:31+03:00