... (вселена)
Колко малко си, мое небе -
звездно късче космична вселена.
Като малко сърце на дете
ту се смееш, ту плачеш ранено.
Град и дъжд наваляваш през смях
между пръстите - шепи несбрани -
огледало, в което видях
коленете си прашни и в рани.
Моят остров сред бурно море.
Моят пристан сега и от лани.
Ту спокойно и синьо небе,
ту с платна от тайфуни съдрани.
Няма как да ти сложа стени.
Няма как да издигна огради.
Мое синьо, безоблачно ти,
мои страшни и сиви парцали.
Днес разпадаш се сякаш без глас,
мое звездно начало - безветрие!
Вцепенено от облачен страх,
разпиляно от чуждо пришествие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
свое тайно местенце за мечти , тайфуни и нежности... 
