11 abr 2008, 9:25

Вселена 2 

  Poesía » De amor
552 0 6
Луната се прозя и се зави.
Слънцето засмя се изведнъж,
с усмивката от слънчеви лъчи
напомняше за истинския мъж...
Градина от ухаещи цветя
се молеше за топъл летен дъжд,
а някъде сред тях стоеше тя,
мечтата ти, за истинския мъж...
И зазвуча отнейде песента
по Робърт Бърнс за цъфналата ръж,
а вятърът със полъха успя
да нарисува истинския мъж... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??