Вселена 2
Слънцето засмя се изведнъж,
с усмивката от слънчеви лъчи
напомняше за истинския мъж...
Градина от ухаещи цветя
се молеше за топъл летен дъжд,
а някъде сред тях стоеше тя,
мечтата ти, за истинския мъж...
И зазвуча отнейде песента
по Робърт Бърнс за цъфналата ръж,
а вятърът със полъха успя
да нарисува истинския мъж...
Природата в душата ти надникна,
за теб създаде тоз вълшебен ден.
Щом истинския мъж, ти го обикна,
ще те целуна - да го видиш в мен!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
ХАРЕСА МИ СТИХОТВОРЕНИЕТО ! Поздрав