Apr 11, 2008, 9:25 AM

Вселена 2 

  Poetry » Love
500 0 6
Луната се прозя и се зави.
Слънцето засмя се изведнъж,
с усмивката от слънчеви лъчи
 напомняше за истинския мъж...

Градина от ухаещи цветя
се молеше за топъл летен дъжд,
а някъде сред тях стоеше тя,
мечтата ти, за истинския мъж...

И зазвуча отнейде песента
по Робърт Бърнс за цъфналата ръж,
а вятърът със полъха успя
да нарисува истинския мъж...

Природата в душата ти надникна,
за теб създаде тоз вълшебен ден.
Щом истинския мъж, ти го обикна,
ще те целуна - да го видиш в мен!



© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Невероятно красив и нежен любовен стих...така както може да го нарисува само един истински, влюбен мъж! Поздравявам те!
  • "Луната се прозя и се зави."
    Да въплътиш мечтата е мечта,
    несбъдница понякога,уви.
    Но цял живот ще търсиш любовта.

    Поздравявам те за чудесния стих,Вальо!!!
  • Ами да се запознаем тогава ! ХАРЕСА МИ СТИХОТВОРЕНИЕТО ! Поздрав
  • Видях...един много красив стих...!!!
    от един прекрасен поет...с обич, Валентин.
  • Слънчево настроение и усмивки. Интересен стих...
  • Ама това ти ли си бил?
    КОмплименти за стиха, Вальо!
Random works
: ??:??