10 sept 2015, 17:51

Вселени

593 0 0

Вселени
ReмаТе

 

Някъде на тридесет
(и няколко)
повярвах си, че мога да летя,
подскочих толкова високо,
но счупих своята глава,

 

че имало таван - разбрах
в мига когато
(ох!)
в мига, когато заболя,
а крилата всъщност ги е
нямало,
било е само суета!

 

Така е то
в декора на живота
на някой случва се,
помислил си,
че може да лети,
но всичките звезди,
които вижда
(звучи обидно!)
са малък кръг от
бледи светлини.

 

И този стих измислих
- бяхме с тебе двама
(Тайна!)
на летен театър,
просветна сцената
- играеха любов!

 

А ти с целувка
нежна ми прошепна

там тогава,
че над главите ни -
ръце прострял е Бог.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмил Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...